Човек, докоснал се до фехтовката, никога не си тръгва от нея. Това твърди един от малкото мускетари, останали в България от генерацията на най-добрите ни фехтовачи през 80-те години на миналия век и бивш национал Запрян Ванчев. От 2 г. той, Васил Етрополски и приятели правят фехтовалната академия „Васил Етрополски“. Най-новият мускетар, присъединил се към аристократичната им страст, е бизнесменът Йордан Динев.

За първи път той хванал сабята в началото на юли. Поискал обаче тя да стане част от атмосферата в курортния комплекс на Свети Влас месеци по-рано, когато бил на световно туристическо изложение. Динев се върнал със списък от идеи, които харесал по време на деловото пътуване. А на първо място написал фехтовка. Сътрудниците му веднага потърсили връзка с академията. Ние пък още през 2009 г. с Васил Ерополски харесахме „Марината“ като атмосфера за фехтовални изяви и подготвяхме летен проект именно за там, когато те ни потърсиха, разказва Запрян Ванчев. Така идеята „Мускетарско лято“ станала факт.

Динев обаче получил брошурка за участие в рицарския курс от аниматорка, която не го разпознала на плажа.

Обещал й да дойде още същата вечер дори час преди началото на занятията в 19 часа. Така и сторил. Треньорът по фехтовка Иво Воденов също не разпознал бизнесмена. Издала го сътрудничка, която след тренировките представила Динев на учителя. Преди първия урок обаче заявил: „Искам сериозно да тренирам и да си взема екип.“ Треньорът го порязал с репликата: „Не бързай, рано ти е за екип.“

– Ще мога ли да играя боеве? – бил вторият въпрос на напористия ученик към учителя му.

– Само от теб зависи – отговорил треньорът.

На следващия ден на тренировката дошъл и директорът на академията Запрян Ванчев. От него бизнесменът веднага потърсил отговора на въпроса: „Каква е философията на фехтовката?“

– Фехтовката е култура, не е само спорт. Тя е дълбока философия – отвърнал му дългогодишният мускетар.

– Когато си готов, треньорът ще ти отвори вратата, но ти сам трябва да влезеш във философията на фехтовката.

Оттогава всеки делничен ден 42-годишният Йордан Динев грабва сабята. Ври и кипи от желание, не крият треньорите му. Доволни са от неговия бърз ум, отдават го на любознателност и образованието му в областта на историята. Не спират да хвалят перфектната му физическа подготовка и отлична двигателна култура, трупани с години заради страстта му към разнообразните спортове.

На амфитеатъра редовно се организират свободни боеве, Йордан също е много запален по тях, разказва Ванчев. По негови думи ученикът му е упорит, сериозен, дисциплиниран, пита, но и слуша и докато не направи правилно движението, не се отказва.

Целта на младия мускетар е през септември да защити първата си степен, която обикновено се постига след 3 -5 месеца тренировки. За целта работи стриктно по специална натоварена индивидуална програма за фехтовална подготовка. След като покрие и материала от втората степен, е готов за състезателна кариера.

В изпитната комисия на Динев ще бъдат трикратният световен шампион Васил Етрополски, който специално ще долети от САЩ, както и директорите на академията – Запрян Ванчев и Иво Воденов. Доказалите се рицари са хвърлили на Йордан Динев и бялата ръкавица с предизвикателството да защити и степента „Майстор на оръжията“.

До момента няма българин, който може да се похвали с нея. Защото трябва да изиграе 3 боя с посочени от директора на академията противници и да постигне общо 7 туша. А това граничи почти с невъзможното, освен ако ние – комисията, не го пуснем, а това няма как да се случи, дава мускетарска клетва Запрян Ванчев.

Йордан Динев: Сабята изисква концентрация и грация

– Как се запалихте по фехтовката?

– Съвсем случайно. Този спорт винаги ми е харесвал, но не съм се докосвал до него по-рано, защото тук при нас във Влас нямаше поделение на академията по фехтовка. След като обаче дойдоха треньори, посетих няколко тренировки и се запалих сериозно.

– Директорът на академията Запрян Ванчев ви хвали, че освен че сте с бистър ум, имате и здраво, добре подготвено физически тяло с достойна за фехтовката двигателна култура. Какво сте тренирали през годините?

– Много неща, аз имам интерес към разнообразни спортове. През годините съм се занимавал с лека атлетика, спортно ориентиране, плуване, гребане, стрелба и няколко бойни спорта.

– А какво е удоволствието да държиш сабя в ръка?

– Преди години съм държал и букен в ръка.

– Нямам идея какво е това.

– Това е дървен самурайски меч. Но технологията при сабята е съвсем различна, динамиката е изненадваща, точността е прецизна и натоварванията са сериозни, въпреки че отстрани не личат.

– Докъде искате да стигнете със сабята като спортист, мечтаете ли за състезателна кариера?

– Не, едва ли. Макар и с малкото тренировки, които имам зад гърба си, защото аз хванах сабя в началото на юли поради добрата ми кондиция, двигателна култура и познанията в спорта навлязох доста бързо във фехтовката и бих могъл да се състезавам.

– През септември ви предстои да защитите първа степен пред комисия, в която ще участва и трикратният световен шампион Васил Етрополски. Как се готвите?

– Тренирам всеки ден.

– А вълнувате ли се?

– Не, нямам притеснения от членовете на комисията, защото съм подготвен.

– Вие сте поканен от ръководството да станете член на Съвета на „Академия Етрополски“, а разбрах, че там не можеш да кандидатстваш сам, трябва да те поканят. Известен сте като човек, който финансира различни културни проекти. С какво ще помогнете на този спорт?

– Вече съм се захванал с фехтовката и ми харесва и ще помагам на този спорт да живее в колкото се може повече населени места в страната. Свързах се с кмета на Свети Влас и ще открием фехтовален център на академията тук. А с управителния съвет ще обсъдим и в кои други селища ще стъпим.

– На първия урок сте питали треньора си каква е философията на фехтовката. Сега аз питам вас какво е фехтовката?

– Не бих могъл да кажа, защото колкото повече човек навлиза във фехтовката, толкова повече отпадат първичните външни белези, които са го привлекли първоначално. Със сигурност обаче вече усетих аристократизма, грацията, изключителната концентрация, бързината, добрите психологически и физически качества, уравновесеността, хладнокръвието и неприбързаността й.

– Треньорът ви обаче каза, че щом усетите, че той отстъпва, сте готов за настъпление. Работите ли върху неприбързаността си?

– Това е свързано с характера ми на състезател.

– Явно сте боец. Готов сте дори и при лъжовно отстъпление за атака въпреки риска. Успех ви желая на изпита през септември.

– Благодаря.