Във
фехтовката, за да си добър, трябва постоянно да се променяш – признава Йоана
Илиева, европейска шампионка за девойки на сабя. – Няма друг спорт, който да развива
така бързината на реакцията и издръжливостта, но и да изостря мисленето.
Зад гърба си 18-годишната софиянка вече има солидна колекция от отличия. През
2019-а тя завършва сезона под №1 в световната ранглиста, и то при каките до 20
години, печели и бронз на мондиала в Полша, което се случва за първи в
историята на женската ни фехтовка. А в края на февруари Йоана ликува със
златото на континента на първенството също до 20 г. в Хърватия, което идва след
11 поредни победи.
„За това състезание отидох по-рано, за да се адаптирам, и всеки ден бях в залата, докато дойде моят ред – разказва възпитаничката на „Академия Васил Етрополски“. – Дори от вълнение се разплаках, когато едно момиче стана шампионка… Никой не вярваше, че мога да стана първа. Но този път бях изключително концентрирана. А когато спечелих титлата, не можех да осъзная какво съм постигнала.“
Всъщност
Йоана среща емблемата на българската фехтовка още 9-годишна. Тогава Васил
Етрополски е гост на коледно тържество на новоучредената на негово име академия.
„Въпреки че бях болна и с температура се включих в демонстрациите, а той след
края дойде да ме поздрави – спомня си момичето. – Каза ми: „Браво, страхотно се
представи!“. Тогава още не знаех кой е.“
После съдбата ги среща още няколко пъти, включително и на Европейската купа за
кадети „Сабята на Етрополски“, на която Йоана става трикратна победителка.
„Винаги следи моите изяви пише ми, поздравява ме – казва Илиева. – Сега, когато
спечелих европейската титла също много се зарадва. А когато съм била в САЩ на
състезания, постоянно е с нас, разказва ни любопитни истории от неговата
кариера. И това много ме зарежда и вдъхновява.“
Йоана е
сред първите деца, които започват да тренират в академията на трикратния
носител на Световната купа за мъже. Започва, когато е едва на 8 години. И макар
че пробва таекуондо, лека атлетика и плуване, нито един от тези спортове не
успяв да грабне момичето.
„Заниманията по фехтовка бяха много забавни, под формата на игри, и това много
ми хареса – споделя Йоана. – Атмосферата беше невероятна…“
Тогава
Илиева тренира при Весела Шаламанова, а когато вече „набира скорост“ е
забелязана от националния селекционер Ивайло Воденов. Той става и неин личен
треньор, с който постига най-големите си успехи до момента.
В началото семейството й било против да се занимава със спорт. „Все ми казваха:
„Спортът няма да те храни, не можеш да се издържаш“, но сега вече всички ме
подкрепят“, разкрива Йоана.
Но както кариерата на повечето спортисти, така и тази на Йоана тръгва с
фалстарт. На първото си градско състезание тя губи още в първата среща, а на
следващото вече е втора. Едва на 15 години става победителка. И така отличията
започват да се нижат.
Но
момичето разкрива, че освен тренировки на чисто специфичните особености на
сабята, допълнително прави и общофизическа подготовка. „Приятно ми е да тичам,
да съм във фитнеса, правя го с голямо желание“, казва тя.
Още при дебюта си на голямо първенство Йоана впечатлява с изявите си.
13-годишна заедно с треньора си отиват на световното до 17 г. в Узбекистан. И
въпреки че противничките й са доста по-големи от нея българката успява да ги
бие и завършва 9-та в крайното класиране.
„Беше огромен успех – признава тийнейджърката. – А през последните две години неизменно съм в световния елит. Вече усещам как противничките ми изпитват страх от мен. И американки, и рускини, и италианки гледат да играят срещу моята игра. Затова се старая винаги да променям нещо и да ги изненадвам всеки път. Радвам се, че се получи и на световното, и сега на европейското.“
А Запрян Ванчев, директор на Академията, пък признава, че освен талант и физически качества, шампионката притежава голяма упоритост, трудолюбие и мотивираност.
„Наскоро
тренирах 14-годишни деца и Йоана също беше в залата наблизо – разказва Ванчев.
– И когато им казах, че дадено упражнение с оръжието трябва да направят 1000
пъти, за да се научат да го прилагат правилно, имаше недоволство. Тогава Йоана
мина и им каза: „Преди време моят треньор ме накара 100 пъти да повторя един
елемент, а аз го направих 1000“. Затова й се получават нещата, защото е упорита
и постоянна.“
През месец април Илиева ще се включи в следващото голямо предизвикателство за
нея. Тя ще стартира на олимпийската квалификация в Мадрид . В надпреварата се
очакват близо 30 състезателки от цял свят, а само победителката ще вземе квота
за Токио 2020.
„Не е
невъзможно – коментира шансовете й Ванчев. – Преди време Панчо Пасков спечели
такава квалификация и отиде на олимпиада в Рио 2016, където би световния
шампион на сабя.“
Редом с тренировките Йоана заляга и над учебниците. Тази година й предстои да
завърши средното си образование в столичното 35-о училище с изучаване на чужди
езици. „Първият ми език е френски, а вторият – руски, засега успехът ми е 5,50
– 5,60 – казва сабльорката. – Радвам се, че учителите ме разбират и се опитвам
да оправдая доверието им.“
И отсега Илиева мисли за кариерата си след фехтовката, която също смята да е свързана със спорта.
„Искам да следвам в Националната спортна академия, но не треньорски профил, а да е в посока спортна журналистика, спортен мениджмънт“, разкрива тийнейджърката. – А в професионален план си пожелавам да стигна до още върхове и България да се гордее с моите успехи!“
Красимира Станкова, в. „Труд“