Началото на Българската фехтовка се поставя в град Шумен през 1873год. от унгарския революционер Жорж Силаги

Милена АНДРЕЕВА

По повод на 85-годишнината на Българската федерация по фехтовка и създаването на фехтовалния клуб „Волов“ в Шумен едно дългогодишно изследване в музейните архиви доказва, че градът е люлка на още едно от многото за държавата ни начала. Благодарение на европейското културно влияние през ХІХ век в Шумен възниква и още едно – така модерното за младите хора занимание по фехтовално изкуство.

Жорж Силаги

За Шумен то се свързва с пребиваването на един унгарец, който дошъл тук почти две десетилетия, след като в града още е бил светъл споменът за унгарските и полските емигранти, които идват през 1848 г. у нас заедно със своя предводител Лайош Кошут. „Унгурите“, както ги наричали шуменци, стават инициатори на множество културни и икономически начинания, внедряват много новости, което дава тласък на разгръщането на капиталистически стопански отношения. По-късно, през последните десетилетия на ХІХ век, много унгарци продължават да търсят препитание или професионална изява в българските земи на Османската империя. Един от тях е забележителният аптекар-революционер Дьорд Силаги – съратник на Лайош Кошут, Джузепе Гарибалди и Зигмунт Милковски, който бил наричан от всички шуменци Жорж. Неговото пребиваване в града е през периода 1869-1874 г. Унгарецът е признат за един от основателите на аптечното дело в България, а след дългогодишно проучване на неговата личност от историците, се оказа, че слага началото и на фехтовката в българските земи. Свободолюбец и революционер, преди да се установи в Шумен, той участва в Полското въстание (1861-1863 г.), Гражданската война в Северна Америка (1863-1865), италианското освободително движение при Джузепе Гарибалди (1866), след което работи като военен аптекар в турската армия (1869) и e волно практикуващ спицерин в Шумен (1869-1874).
Според историческите сведения, от 1873 година датира и приятелството на колоритния унгарец с не по-малко забележителния шуменски интелигентент и също революционер Панайот Волов. Тяхната дружба вероятно се поражда от сходните им интереси в областта на фармацията и народната медицина и най-вече в революционните възгледи и дела.

Панайот Волов

Всеизвестно е, че през пролетта на 1873 г., след шестгодишно учение в Русия, Волов се завръща в родния си град. Веднага е назначен от местните първенци за учител и директор на Мъжкото класно училище. Преподава естествени науки, в това число химия и биология, което го карало често да се отбива за „химикали“ в спицерията на Жорж Силаги. Също известно е, че в семейството на учителя има потомствени народни лечители и фармацевти, сред които са майка му и неговият вуйчо Маринчо Бенли. Според документалното свидетелство, самият Волов „постоянно събирал различни цветя и билки, които пазел в големи листове, сиреч имал хербарий от флората на Шуменската околнина. Често е викал у дома си стари жени, знаителки, да му определят коя билка за каква болест се употребява и как се приготвя лекарството“. Но безспорно двамата единомишленици Волов и Силаги си допадат с характерите си на бунтари, с обща идеология. Тяхната дружба най-дейно се разгръща в процеса на реформиране на читалищното и театралното дело в града. В Шумен Силаги спечелва местните жители с всеотдайното си участие като декоратор и постановчик в театралната трупа на първото читалище „Свети Архангел Михаил“. На 26 декември 1873 г. е премиерата на Добри Войниковата пиеса „Възцаряването на Крума Страшний“. Във връзка с бойните сцени в нея изпълнителят на главната роля Панайот Волов се заема сериозно с обучението си по фехтовка при унгареца. Огромният успех на представлението се дължи на режисьорите Жорж Силаги и учителите Тодор Ченгелиев и Харалан Ангелов, като последните двама са ученици на автора Войников. Но всички погледи тогава са били вперени във фигурата на „страшния Крум“. Неговият образ, въплътен от Панайот Волов, се възправя горд и внушителен и заживява в сърцата на зрителите с представата за могъществото на българската държава. Театралната трупа на Силаги и Волов жъне успех след успех, като в началото на януари следващата година играе „Изгубена Станка“ по Илия Р. Блъсков, следвани от известната драма на Васил Друмев „Иванко, убиецът на Асеня“, драмата на Войников „Райна българска княгиня“ и други. От тогава, според съвременниците си, Волов така се е запалил по модерното за времето си занимание на младежта – фехтовката, за която много е чел и във френските романи, че започнал да тренира усилено. Така, че за пръв учител по фехтовално майсторство на Волов и на други шуменци се счита унгарецът Жорж Силаги през 1873 г. Но къде са провеждали своите занятия двамата революционери и кои са били евентуално другите запалени по това занимание ние все още не знаем. Вичка, сестрата на Волов, разказва по-късно на писателя Стилиян Чилингиров, че всяко свободно време той използвал да тренира вкъщи по фехтовка с бастуна си. Скоро всички забелязали, че младият учител става по-висок, строен и „по-сербез“. За Волов наученото от унгареца не е било самоцел или едно съпреживяване на емоцията от романите на Александър Дюма или Жул Верн. Той го цени, развива и прилага, за да обучава своите ученици или съратниците си от Шуменския революционен комитет, на който Волов е избран за председател през същата 1873 година. Вероятно той е бил запленен от боя и качествата на сабята, защото на знамето на Шуменския революционен комитет разпоредил за бъдат извезани „две кръстосани саби“. Но тъй като не винаги е имал в наличност това хладно оръжие, той обучавал младите революционери с дървени „коси и шашки“, както свидетелства за него революционерът Иван Найденов Хасъмски от Троянския край. „Тук дохожда и Панайот Волов, който в стаята на Хаджи Макария учи младежите няколко вечери как да се бият с коси и дървени шашки“, отбелязва той. Това обучение било необходимо за подготовка на въстанието, насрочено за ранната есен на 1875 г. По-късно, вече като главен апостол на ІV революционен Пловдивски окръг по време на Априлското въстание от 1876 г., шуменецът обучава своите четници в бой с хладно оръжие, като безспорно наученото от фехтовалното изкуство му е било от голяма полза.